Да работиш на светлината на челник

Стоматоха. Истории от първия стол

Пациентката идва за лечение на кариес.

Обичам такива случаи — да изпипвам всичко, да работя спокойно, с внимание към детайла. С микроскоп, с увеличение — както си му е редът. Работя фино, уверено, всичко върви по конец.

Стигаме до финалната права.

Зъбът е изолиран, почистен, подсушен. Готов е. Вземам фотополимерната лампата и… точно в този миг — токът спира. Пациентката ме поглежда с широко отворени очи и уста, сякаш чака някой да извика:

„Е, сега как ще го довършим!?“

За секунда всичко замръзва. Аз обаче не.

— Спокойно. Дишай. Имаме план Б.

Лампата ми за втвърдяване на пломбата е безжична – инвестиция, която не съм си представяла, че ще ми послужи в такъв момент.

Включвам я, излъчва стабилна светлина ,слагам лупите със светлина, които приличат на къмпингарски челник— и действам.

Пломбата става перфектна. Дори без ток, с помощта на една надеждна лампа. Честно казано, ако се наложи, ще довърша и с челник, и със свещ. „Спокойно… работим и без ток!“

 Изводът?

Когато имаш безжична лампа и хладнокръвие — токът може да си ходи. Пломбата остава! Някои хора работят на ток. Ние — на инат, светлина и зъболекарска чест