Празник с подуто лице

Стоматоха. Истории от първия стол

Първото обаждане сутринта беше от нея — най-близката ми приятелка. Честит имен ден, щях да кажа… но тя ме изпревари.

— Подула съм се! Боли ме зъбът ужасно!

— Честит имен ден… и добре дошла в кабинета! 

Плановете ѝ за празника включваха гости, усмивки и почерпка. Вместо това — лице, подуто като след боксов мач. Казах ѝ да не се притеснява — ще измислим нещо. При такива приятелства графикът се пренарежда от само себе си.

Тя пристигна. Отворихме зъба. Болката отмина. Подуването също тръгна да се прибира. А ние решихме, че щом така или иначе празнуваме — ще направим и една промивка. И една почерпка. По зъболекарски.

 Да, празникът премина в кабинета. Но се посмяхме, почерпихме се, изкарахме си чудесно.

Може и да не беше най-класическият имен ден, но беше запомнящ се. Понякога спешните случаи идват със свещичка, носят усмивка и ти напомнят, че най-важното е с кого си, не къде си.

Изводът?

Истинските приятелства не се мерят по подаръци, а по това кой ще ти отвори зъба на именния ден… и ще те почерпи след това.