Летящият охлюв

                                                            Стоматоха. Истории от първия стол

Пролетен ден. Топло, меко слънце. От онези следобеди, в които и ти, и кабинетът имате нужда от малко свеж въздух.

Прозорецът зад мен е леко открехнат. Работя внимателно — сериозна процедура, сериозна машина в устата на пациента. И в този почти идиличен момент…

 Тряс!

Удар, все едно се пръска стъкло. Ясен, силен, категоричен.

Спирам работа. Първо — пациентът. Изваждам накрайника, проверявам дали всичко е наред. Добре сме. Второ — прозорецът. Обръщам се. Нищо. Абсолютно нищо. Стъклото – цяло. Пукнатини – нула.

Но звукът? О, той си беше истински. И то от онези, които не си въобразяваш. Започвам да се оглеждам. И тогава го виждам.

На земята. Охлюв. 

Да, охлюв. Истински. Завит, лъскав, леко потресен. Нещо между дивна природа и градски шпионин.

Въпросите се наредиха по-бързо от зъбите на ортодонтска снимка:

Как?

От къде?

И най-вече — защо?!

Миг по-късно, мистерията се разплете — благодарение на любезен съсед, който съвсем буквално „изчистваше“ двора си от охлюви. Живеем в центъра на София, а той, с решителен поглед  и замах в лакътя, решил да ги „пусне на свобода“… в съседния двор.

Така, с добро ускорение и неточна траектория, един охлюв пое на неочаквано пътешествие– право през отворения ми прозорец. Летящ охлюв. С малко късмет, без парашут, но с твърда черупка.

Смяхме се много. Пациентът също. От онзи ден, всеки път, когато отворя прозореца, първо проверявам прогнозата. Не за времето. За охлюви.

Изводът?

Някои пациенти идват с направление. Други – по куриер. А понякога… по въздушна линия.

Добре дошли в стоматологията, където дори охлювите си намират път към първия стол.