Коледна баклава с гарнитура
Стоматоха. Истории от първия стол
Няколко дни преди Коледа хаосът е пълен.
Всеки тича.
Всеки бърза.
Всеки или носи подаръци, или иска „само да благодари“, или иска още един зъб да се оправи преди края на годината, за да започне официално веселата част – коледно-новогодишните празници.
В такъв ден, следобед, след като вече бях минала през цялата палитра от предпразнични емоции, дойде пациентка с молба да ѝ залепя, разлепена корона правена много отдавна.
Беше ми се примолила още вчера по телефона и, както често се случва в тези дни, не успях да ѝ откажа.
Влиза тя и още от вратата казва:
— Доктор Джамбазова, няма да можете да залепите короната.
Учудих се. Знаех случая – короната беше леко разлепена. Нищо драматично.
— Как така няма да мога?
— Не, наистина няма да можете. Глътнах я.
Е, това вече променя нещата.
След кратък момент на професионално мълчание и вътрешно „Ох, какво правим сега“, включих ентусиазма и въображението. За 15 минути направихме нова временна корона – колкото да изкара празниците достойно.
Стана доста добре.
Пациентката беше щастлива.
Разказът ѝ беше простичък: яла баклава. Усетила, че нещо е по-твърдо, но решила, че е орехче. Сдъвкала по-добре. И… глътнала. Край.
След още няколко пациента се прибирам вкъщи. И точно когато си мисля, че денят приключва, телефонът звъни – отново пациент.
— Ало, доктор Джамбазова…
— Слушам.
— Абе, знаех си аз, че трябваше просто да си седя и да си пия виното… ама не. Реших да готвя.
Това никога не е добро начало.
— И както готвих, опитах малко от манджата. По едно време си пипам в устата… и мостът го няма.
Отново „изхвъркнал“.
Отново… глътнат.
Казах ѝ да не се притеснява. Няма да я чакаме. Да си сипе една чаша вино и да спре с готвенето. Явно денят вече си има тема.
Изводът?
Няколко дни преди Коледа не само подаръците изчезват мистериозно.
Понякога и короните.
И мостовете.
А понякога най-добрият съвет е прост:
оставете готвенето, сипете си вино и не яжте нищо твърдо.
Коледа идва.
