Само за по питие!

Стоматоха. Истории от първия стол

С моя роднина правим цялостно лечение — от онези дълги процеси, които започват с огледало и завършват с огледало… и шампанско. След много посещения, планиране и труд, идва моментът на блясъка и новото начало.

Зъбите ѝ са готови — блестящи, изящни, направо киноусмивка! Слагаме конструкциите, временно, разбира се — трябва още малко адаптация. Но емоцията е голяма, ентусиазмът още по-голям, а тя е последният ми пациент за деня.

Решаваме да отпразнуваме случая. И къде? — в един от най-хубавите ресторанти точно срещу кабинета. Настроението е приповдигнато, ястията — невероятни, атмосферата — почти като след защитена дисертация. И изведнъж…

Тя ме поглежда. Не казва нищо. Но погледът ѝ е всичко.

Аз разбирам. Само кимвам леко и казвам на масата:

— Извинете ни, имаме малко спешна работа в кабинета.

Връщаме се, отключвам, сядаме отново — но не за вечеря, а за поправка. Наново залепваме конструкциите, този път сигурно. Тя беше забравила, че зъбите са залепени временно, а храната явно беше твърде вкусна.

След ремонта — отново в ресторанта. Но този път — само напитки.

Храна? Не, благодаря. Празнуваме със зъби. Вече залепени.

 Изводът?

Никога не подценявай силата на хубавото ядене… особено ако зъбите ти са само временно на гости.