Трябва ли ритейнерът да пасва?

Стоматоха. Истории от първия стол

Ортодонтското лечение е малко като любовна история — започва с нетърпение, минава през кризи, нуждае се от търпение и… завършва с ритейнери.

Познавам пациентката от години — лъчезарна, точна и супер отговорна. В деня, в който махнахме брекетите ѝ (тържествен момент, почти като дипломиране), тя тръгна към морето. Помоли ме ритейнерите(шините) — тези прозрачни спирачки, които пазят зъбната подредба от свободното придвижване — да ѝ ги изпратя с куриер.

Изпратихме ги. Всичко – точно.

След една година дойде на контролен преглед. Очаквах финален щрих на една перфектна история. Но… нещо не беше наред. Два зъба — леко избягали от редицата. Не бяха зле, но все пак – нещо не се беше случило както трябва.

— Носиш ли ритейнера? — питам.
— Да, почти всяка вечер! — уверено отговаря тя.

Изумена съм– все пак, ритейнерът е направен специално за нея. Не би трябвало да има никакво мърдане.

— Добре… покажи ми как го слагаш.

Тя го вади от кутийката, усмихва се, и… го поставя в устата. До средата.

— Чакай. Това ли е? Така ли го носиш?
— Еми… да.
— Ама защо не го слагаш до край?
— А трябва ли да влиза… докрай?

В този момент и двете избухнахме в смях. От онзи, истинския – от сърце, от онези ситуации, в които недоразумението е толкова чаровно, че не можеш да се сърдиш.

Сега, разбира се, връщаме зъбите на мястото им. И се шегуваме, че на кутийките на ритейнерите може би трябва да има инструкция:

 „Моля, слагайте ритейнера… ДО КРАЙ.“