Пилешко крилце срещу мъдрец 1:0

Пилешко крилце срещу мъдрец: 1:0

Стоматоха. Истории от първия стол

Телефонът звъни.

— Спешен случай, доктор Джамбазова!

— Слушам ви.

— Мисля, че… си извадих сам мъдреца.

— …?

Малко неща могат да ме изненадат след години практика, но това ме накара да замълча за миг.

— Как така сте си го извадили?

— Ами… ядох пилешки крилца. И просто… вече го няма.

Естествено, запазих спокойствие. Поканих го да дойде в кабинета. Все пак знаем, че ваденето на мъдрец не е точно като да извадиш студена бира от хладилника. Не става “просто  така”.

Пациентът пристигна с усмивка и леко чувство на гордост. Разказа, че предния ден е празнувал рождения си ден. Излязал с приятели да хапнат любимите му крилца и изведнъж – усеща, че нещо липсва. Не в менюто, а в устата му.

Оглеждам. Поглеждам отново.

И да – там, където съвсем скоро имаше прекрасно разположен мъдрец, сега стоеше малка, идеална дупчица.

Благодарение на стара панорамна снимка, потвърждавам – мъдрецът си е бил там. И вече го няма.

Самоизвадил се. Без протест. Без болка. С пилешко.

Погледнах го и се усмихнах:

— Следващия път, като изляза в отпуска, направо ще ви оставя ключа от кабинета. Останали са ви още три, нали?

Той се засмя:

— Спестих време и пари. Честит ми Рожден Ден!

 Изводът?

Животът винаги ще намери начин да ни изненада. Понякога – с мъдрец, който сам си тръгва. Понякога – с пациент, който заслужава медал за самообслужване.